По Пътя на коприната – Узбекистан и Киргизстан. Ташкент -> Самарканд.

 

15.07.2014 Ташкент

 

Станах рано, за да имам време за кафе преди да тръгна към жп гарата. Слязох в ресторанта на хотела към 6.30. Там групичка руснаци тъкмо си довършваха водката и се канеха да скачат в басейна. Масата беше отрупана с бутилки от вино, водка и празни кутийки от сокове. Не се изненадах. От разговора им подразбрах, че са в командировка:D

Изпих си кафето, хапнах малко диня и сирене и помолих да ми извикат такси от рецепцията.  

Влакът за Самарканд потегляше в 8:00 часа. Бях на гарата към 7.15. Преди да влезеш в самата гара, минаваш скенер на багажа и проверка на паспорта от милицията. Минах без проблемно. Питаха ме дали съм сама и къде е мъжът ми:) Любимият им въпрос. Казах им, че съм го оставила в България да работи;)  Малко им е странно да видят сама жена да пътува.

Като цяло в Узбекистан навсякъде много ми се радваха, като им кажех, че съм от България. Имат много добро мнение за нашата страна и разбира се за Черноморието:0) Да не говорим, че от Русия до Таджикистан всички чушки са известни като български пипер:)

След като минах през проверката се отправих към перона. Влакът беше вече там и пред всеки вагон имаше стюардеса/стюард/, които те упътваха към мястото ти. Влакът беше чист, с климатик и по време на пътуването сервираха чай, кафе, сок и кексче.

След 2 часа и 10 минути пристигнах в Самарканд.

Със слизането от влака те наобикалят шофьори на таксита. Набързо се качих в едно такси и отидох в хотела.

Повечето от такситата в Узбекистан не са обозначени, като такива. Когато хващаш такси, трябва обезателно да попиташ колко ще струва. Ако не ти допадне цената - може да се пазариш. Честно казано, аз не се пазарих, защото цените, дори и с надценката за чужденци, бяха по-евтини от тези в София. Другото особено нещо е, че ако искаш да си хванеш такси от улицата, просто махаш на колите и някой спира да те вземе. Ако има и други свободни места в колата, по пътя ще качват и други хора.

И така, пристигнах в хотела много по-рано от часа за настаняване. Предложиха ми да си оставя багажа и да отида да се разхождам, докато стаята ми стане готова.  Седнах да изпия едно кафе и да разгледам картата на града и да набележа маршрута.

Самарканд е един от най-старите градове в Узбекистан, датиращ от 5 в. пр. Хр. Местоположението му, на кръстопътя между Китай, Индия и Персия, го e превърнал в най-величествения и могъщ град по Пътя на коприната. Самият Александър Велики, след като го завладял през 329 г пр. Хр. възкликнал „Всичко, което съм чувал за Мараканда (гръцкото име на Самарканд ) е вярно, освен това, че е по-хубав от колкото някога съм си представял”.

Най-старият Самарканд  е потънал под платото Афрасиаб в североизточния край на града. Някога оазис, укрепен с железни порти и дебели стени, днес той представлява набраздена от пукнатини пустош. Тук там проблясват следи от цветна керамика и части от съдове.

 

 

Обзе ме голяма еуфория. Само като си помисля колко старо е това място, направо настръхнах. Беше около 12 часа на обяд и слънцето напичаше, покрих си главата и рамене с памучен шал  и се отправих нагоре към най-високата част на хълма.

 

 

Почувствах невероятно душевно спокойствие, сякаш си бях у дома.

Взирах се за някоя монета, но попаднах само на дръжка от гърне. Прибрах си я в раницата за спомен заедно с няколко цветни парченца от плочки.

 

 

Това е била Мараканда, метрополията на согдианците – най-великите търговци по Пътя на коприната. Те били изтънчен ирански народ – не толкова една нация, колкото конфедерация от държави. Китайците били убедени, че те се раждали търговци, че майките им ги хранели със захар в люлката, за да направят гласовете им по-сладки, и мажели бебешките им ръчички с лепило, за да привличат доходоносни предмети. Камилите им пренасяли китайска сурова коприна чак до Византия. Описват ги като умели във всички изкуства, но също и като свирепи войни, посрещащи смъртта като избавление. Имали най-добрите доспехи за своето време- усъвършенствали плетените ризници – и по обратният път донесли в Китай, тайните на финото стъкло, уменията на вино производството и подземното напояване. По време на техния разцвет през 6ти в.сл. Хр. Согдианският бил международен език по Пътя на коприната.

На североизточния ръб на платото,  има малък музей, построен в социалистически стил. Приютил согдиански и елинистически предмети. Един от най-красивите експонати в музея е фреска на стена, изобразяваща посланици поднасящи дарове на боговете на Самарканд. Съпровождани от тюркски наемници, китайците подлагат топове коприна и пашкули пред изкрящ трон. На другата стена самаркандският владетел Вахуман посещава гробницата на своите прадеди. Нищо не е запазено над краката на огромния му кон. Около него цялата стена е изпълнена с разкош и изящество, докато дворът се събира да почете родословието му.  Двама обсипани с украшения емисари – единият на едногърба камила, другият на слон – парадират заедно. Група царедворци пристъпват напред, за да посрещнат царя, облечени в персийска коприна, обсипана с дракони. Над всички тях, колона гъски са се отправили да бъдат пренесени в жертва.

Наслаждавах се на разходката си из Афрасиаб. Обиколх цялото плато, южната му част е окупирана от гробище.

 

 

От там се прехвърлих към Еврейския квартал. Беше заобиколен от дебел зид с няколко порти, наметнах си шала и се шмугнах през една отворена врата. Попаднах на улица, по която имаше плътно наредени къщи с високи зидове. Всичко изглеждаше залостено, дори и малките улички свършваха в затворена огромна порта.

 

 

Явно хората не обичат пришълците. Отправих се по една малка уличка, но един мъж излезе от някъде и ми направи знак, че не мога да продължа.  Е добре, излязох от квартала и се оправих по булевард Регистан към хотела…

Започнах разказа си за Самарканд от зад на пред. Посетих Афрасиаб  през последния ден от престоя си в града. Вече се бях срещнала с групата на Драгоман и имахме един ден обиколка из основните забележителности на града – датиращи от времето на друг могъщ владетел на Централна Азия след средата на 14ти в. – Тимур или Тамерлан – Покорителят на Света.

Тимур се родил в неизвестен тюрко-монголски клан на 80 км южно от Самарканд. През 1362 година той бил обикновен крадец на овце. Четири десетилетия по-късно, след близо двайсет блестящи и безпощадни военни похода, той управлявал окървавена империя простираща се от Средиземно море до границите на Китай.

В Самарканд Тимур построил столица величаеща славата му. Градът се разпрострял на юг и на запад от Афрасиаб.  Неговият Самарканд бил не толкова град, колкото огромен трофей, добит от завоеванията му.

Близо до центъра на самият град, мегаломанията на Тимур достигнала своя връх с джамията Биби Ханум: паметник на Бог и него самият. Около нея стърчали 50 метрови минарета, а от горе й се издигал най-високият от тюркоазените куполи.

 

 

Първоначално порталите били твърде ниски и когато Тимур се върнал от поход и ги видял заповядал да екзекутират архитектите. След което сам пришпорил строежа. Обзети от ужас строителите издигнали джамията твърде бързо и още приживе на императора тя започнала да се разпада.

 

 

До 19ти век била западнала до склад за памук и конюшна на кавалерията на руския цар.

Едва в края на 20ти век, започнала реставрацията на повечето джамии от времето на Тимур. Инициативата била във връзка с Олимпийските игри през 1980 година в Москва. Тогавашният руски президент искал да води чуждите делегации по тези земи. След това имало нова реставрация от сегашното правителство на Узбекистан.

От дясно на Биби Ханум се намира пазарът Сиаб. Място от където може да си купите плодове, зеленчуци, нещо за хапване и сувенири.

 

 

Ако тръгнете малко по на  юг, по павираната пешеходна улица, ще стигнете до обширен площад, където са разположени три религиозни училища – Регистан.

 

 

Едното е построено от внука на Тимур – Улуг Бег, който се интересувал от различни науки.

 

 

Другите две били завършени около два века по-късно. В момента са възстановени до блясък. Във вътрешния двор, където са се намирали килиите на учениците, сега там са разположени малки сувенирни магазинчета и работилнички.

 

 

Малко по–надолу, по булевард Регистан се намира гиганстки паметник на Тимур, а зад него гробницата на Тимур и неговите наследници.

Тимур се е превърнал в символ и баща на Узбекистан. През съветската епоха е бил пренебрегван, но сега навсякъде се виждат негови статуи. В центъра на Ташкент също има огромна негова конна статуя. Тимур не е бил узбек, а тюрко- монгол, както и неговият наследник Улуг Бек.

Узбеките дошли от север към края на 15ти век. Името им нямало национално или етническо значение, а светът в който се заселили бил изпълнен с различни идентичности. Ислямът се грижел за семейството и цялата общност, никъде не ставало дума за определена страна.

Руските царски войски и след това болшевиките се озовали в земя без нации, където държавата се изчерпвала с подконтролните територии на съответния владетел. Границите били мъгляви. Желаейки да установи ред в тези многоезични територии, Русия доколкото могла създала държави и разпределила национални герои.

Говорейки за национални герои, Улуг Бег, внукът на Тимур също си има своето почетно място в Самарканд. По негово време като владетел, Самарканд се превърнал в интелектуален център на империята. Той построил Регистан и поканил редица ислиямски математици и астрономи да учат там. Улуг Бег се интересувал много от астрономията и през 1428 година построил огромна обсерватория. Сектантът, който използвал за измерване имал радиус от 36 метра и бил много точен.

 

 

Той успял да определи дължината на една година със завидна точност до 365 дни 6 часа 10 минути и 8 секунди. Тази стойност била подобрена през 1525 година с 28 секунди от Николай Коперник.

В момента на мястото на старата обсерватория има нов музей посветен на Улуг Бег.

 

 

Намира се малко след Афрасиаб.

Друга забележитленост на Самарканд е Шах-и-Зинда (Гробницата на живия цар). Намира се в източна посока от Биби Ханум. Шах-и-Зинда, представлява затворен комплекс от гробници, където са били погребвани жените и войните на Тимур. В този комплекс се намира и гробът на Кусам ибн-Абас, братовчед на пророка Мохамед.

 

 

От сутринта пространството се изпълва с поклонници облечени в най-хубавите си дрехи. Мястото е невероятно красиво покрито с галерия от орнаменти по фасадите.

 

 

Встрани от историческите забележителности, живота в Самарканд е много спокоен. Времето ми там мина в разходки из града, а вечерите обикаляхме местните ресторанти. Менюто беше познатото – шашлици, кебапи, салата и бира. В заведенията в Узбекистан, нямат менюта. Най-много едно за целия ресторант и то ще е без цени. Независимо кой какъв шиш е поръчал, всичко идва в една огромна чиния. По миризмата се ориентираш кое е агнешко, кое е кочовско:D

Аз нямах този проблем, ядях си сиренце и хляб и ми беше добре.

Вече бях срещнала групата, те пристигаха от Туркмeнистан с камиона. Бяха тръгнали преди 10 дни. Минали са през Хива и Букхара. Градове, които  не успях да посетя този път.

Малко съжалих, че толкова рано се присъединих към тях. След 3 дни сама в Узбекистан установих, че да си на път дори и сам си има своите предимства. Но нищо, опитът учи.

В Самарканд се запознах с един американец - Дан Купър. Дан е от Аляска и обикаля света на мотор. Много интересна личност, присъединяваше се към нас на закуска и вечеря и успя да сподели много от неговия безценен опит и приключения…

 

Животът е хубаво нещо…

 

Очаквайте продължение…

 

Деси

 

 

П.П Повечето от историческите данни в статията са изкопирани от книгата на Колин Таброн „Сенки по Пътя на коприната”. След като съм била там, препрочитането на книгата е истинско удоволствие:)

 

По Пътя на коприната - Узбекистан и Киргизстан. Подготовката.
По Пътя на коприната - Узбекистан и Киргизстан. София-> Истанбул->Ташкент.

По Пътя на коприната - Узбекистан и Киргизстан. Подготовката.

Не се сещам кога и как се зароди в мен желанието за пътуване из Централна Азия. Може би беше още преди няколко години, когато си купих книгата на английския пътешественик Колин Таброн – Сенки по пътя на коприната. Четейки, такова пътуване ми изглеждаше, както много интересно, така и много далечно и ...

Love calls everywhere and always…

Според будизма, истинската любов има четири аспекта – великодушие, състрадание, радост и свобода. Не се страхувайте да покажете любовта си, да бъдете себе си, да заявите присъствие, да осъзнаете своето място и да оцените мястото и присъствието на другия в живота си... Думи като „Аз съм тук, за теб “ и „Аз ...

Какво имам в хладилника?

Ако се чудите какво да сготвите с продуктите, които имате в хладилника, използвайте нашата търсачка. Въведете основен продукт и негов подвид, натиснете "Търси". Ще се появи списък от рецепти които съдържат всички продукти или част от тях.

Най-харесвани

Студено кафе с ароматни подправки

  Всяко едно пътуване  на юг или на изток от Европа, е наслада както за душата, така и за небцето. И ако на изток към централна Азия, чаят постепенно измества кафето, то на юг към Африка, не само че е ежедневие, но и държи челни позиции.   Преди време попаднах на публикация на ...

Освежаващ фреш с пъпеш и босилек

Сто процента освежаваща напитка за горещ или просто „труден“  ден. Всичко от което се нуждаете е парче охладен пъпеш, няколко стръка пресен босилек, вода и лед. Блендирайте или пасирайте всичко заедно. Декорирайте със свежи листенца босилек и сервирайте във висока стъклена чаша.   Наздраве,   Деси

Изработка на сайт

• Карта на сайта
• За нас
• За контакт
• Условия за ползване
• Права за ползване
• Въпроси